Хм.... В колко красив свят живеем! Птичките чуруликат, колите бръмчат и тук - таме (доста честичко) става някоя друга катастрофа , чийто звук отеква толкова бързо ,както и бръмченето на гонещите се пчелички през ранна пролет. :) Просто не е ли великолепно?!
И тъй като дилемата , пред която ще ви изправя няма нищо общо с това , ще спра да ви баламосвам със тъпите ми стравнения . О_O 

Такам ... представете си ,че попадате на тъмно място, АМА много ТЪМНО. И докато се опитвате да разпознаете поне една от фигурите около вас , светлина ви заслепява погледа.След секудни свиквате с нея и забелязвате човек с качулка да се прибливажа към вас.Изплашени тръгвате назад като се спъвате в стол,сякаш отдавна очакващ ви. "Но как ?!Къде..." - чудите се , защото точно преди малко го нямаше. Сядате изплашени и подканени от тайствения непознат. Приближавайки се към вас чувате дълбокия му глас , който казва : 
-Време е да си поговорим...
Учудени от думите му понечвате да издаде някакъв звук , който би трябвало да прозвучи като "За какво?!" , но бивате прекъсвани от продължението на неговото слово:
-Отдавна чаках този момент...-подхваща той отново, като следи всеки ваш поглед,движение , дори трепет. - Време и ти да решиш важен за живота ти въпрос...
След тези думи следва кратко мълчание , докато се чудите какво точно става,разговора (или по-точно монологът) отново бива подхванат от тайственикът:
-Нещата са прости... или живееш или...хм... умираш...Изборът е твой . 
Чувайки втората алтернатива събирате сили и изричате със гърлен глас:
-Но..в какъв сми...-а в очите ви се чете ,че целия страх по Земята се е събрал и обзел точно вас.Разбира се странникът не ви позволява да довършите като отново подхваща своето слово:
-Дилемата е :

•    Аз...Великият!.. ти давам правото да живееш пълноценен живот, но в ограничено кратко време...след което разбира се..хм..умираш - пренебрежителна нотка се усеща в изговарянето , все едно това е ежедневие за него...
• Или..аз...Великият!... ти давам шанса като те оставя да живееш , колкото ти е било отредено ,но...тук има едно "но" - поемайки въздух той продължава-ще ти отнема едно от сетивата на твоето тяло..и този път мисля това да е...- в този напрегнат момент тайствения спира , на светлината успяват да се забележат червените му очи.И тогава усещаш , че връщане няма. Жестокостта се забелязва , не само в очите му , но и по лицето му. Точно такова същество никога не би проявило милост към другиго.След кратката пауза той продължава: - мисля това да е зрението ти!

Втрещетени от исканото и двете алтернативи , които никак не ви устройват, се събуждате в своето легло.През прозореца влиза мрачната светлина на луната.Успокоени заспивате като се молите този кошмар да не се връща отново.

Това общо казано е "фантастичното" обяснение на това , което над 8000 човека в България разбират през живота си, с единственото изключение , че "жестокия тайнствен непознат" се явява медицинското лице.

 

•  

 

Харесва ми лекия ироничен тон в началото ^_^

всички го обичаме (n_n)